Снимка: Валентин Златанов
Снимка: Росен Цонев
| Царство | Plantae |
|---|---|
| Отдел | Spermatophyta |
| Клас | Dicotyledonae |
| Семейство | Brassicaceae |
| Род | Crambe |
Татарското диво зеле е част от запазените на малка площ степни местообитания у нас. Степите са реликтни съобщества, чието разпространение постепенно намалява. Важна функция, която те изпълняват, е задържането на нутриенти. Също така степните съобщества са съставени от видове, които могат да обитават само среда с тези условия, като по този начин допринасят за биологичното разнообразие. Опазването на разнообразието от местообитания в степните екосистеми гарантира тяхната устойчивост.
Татарското диво зеле е многогодишно тревисто растение с дебело месесто коренище. Стъблото му e с височина 60 – 100 (150) cm и е силно разклонено. Листата на вида са слабомесести, влакнести до почти голи, а приосновните листа са 40 cm дълги, перестонаделени. Цветовете са разположени на дълги дръжки, те са много на брой и са бели. Венчелистчетата са обратнояйцевидни, дълги 3 – 6 mm. Плодовете му са двучленни шушулчици, горното членче е кълбесто, едносеменно, а долното е цилиндрично, стерилно. Семената са кафяви, гладки.
Височина на стъблото
Приосновни листа
Цветове
Венчелистчетата
Татарското диво зеле е разпространено в Сибир, Украйна, Румъния, Сърбия, Унгария, Словакия, Чехия и Австрия. В България се среща по Черноморското крайбрежие, Североизточна България и Дунавската равнина.
Расте на сухи, добре осветени месторастения, най-често върху льосови почви. В миналото видът се е срещал в лозя, покрайнини на ниви и покрай полски пътища.
Видът цъфти от края на април до края на юни. Опрашва се от насекоми. Размножава се само със семена, като диаспори са едносеменните шушулки. Разпространението на диаспорите става, като цялото съцветие (с узрели плодове) се разнася от ветровете и отделни части от него се отчупват.
Татарското диво зеле е пряко зависимо от заплахите, които влияят върху степните местообитания. Заплахите основно са свързани с интензивна селскостопанска дейност; разораване на степните местообитания; интензивна паша. Видът също бива негативно повлиян от изоставянето или урбанизирането на традиционните лозя; както и от изоставянето на пасищни територии.
Червена книга на Република България
Закон за биологичното разнообразие
Директива на Съвета №92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна